Екранната зависимост и децата

В наши дни екранната зависимост е масово срещан,но изключително подценяван проблем. Всички възрасти- от бебета,тийнейджъри до възрастни и пенсионери са засегнати,а вредата,която се нанася на здравето е огромна. Технологиите не са наш враг,но липсата на граници ги прави такъв.

Едва в последните години се заговори за развитието на зависимост към екрани и тепърва темата ще става все по-популярна предвид последиците, които са нанесени и въпросите,които често остават без отговор. Не малко здравословни състояния са повлияни от продължителното екранно време,но днес ще се фокусирам основно върху детското развитие.

Екраните вече присъстват от първите месеци на живота-телефон в ръцете на мама,таблет в количката,телевизор като фон. Бебето не иска да яде-слагаме телефон пред него,за да отвлечем вниманието му и да го нахраним..Средностатистическото дете прекарва между 3 и 5 часа дневно пред екран до 9 годишна възраст, а препоръката на СЗО е нулево екранно време до 2 годишна възраст. Реалността е много по-различна и вече има множество изследвания на наши учени, които доказват,че децата не бива да прекарват време пред екрани дори до 9г,а от 9 до 12г времето да бъде сведено до минимум и то само с образователни цели.

Защо е важно при малките деца да няма екрани, включително ярко-светещи и пеещи играчки ? Детският мозък се развива бурно до деветата година-невроните създават милиони връзки и всяко преживяване оформя начина, по който той ще функционира занапред:

-0-2г-мозъкът се учи чрез сетивен контакт и човешко лице, не чрез екрани. Екранното време тук може да наруши емоционалната привързаност и речевото развитие.

-3-6г-периодът на активно въображение – екраните „заместват“ играта и потискат креативността.

-7-9г – формира се способността за учене и самоконтрол. Зависимостта от устройства може да блокира саморегулацията.

Екранните стимули, песничките от телефона (бързо сменящи се картини,ярки цветове,звуци) свръхстимулират центъра на удоволствието (допаминовата система) и детето постепенно започва да търси само този стимул на принципа на наркотичната и хазартната зависимост.Това води до липса на концетрация,нежелание да се занимава с по-бавни дейности (четене,рисуване,общуване). Светът извън екрана става скучен,бавен,мама и татко вече не са интересни.При най-малките деца,особено ако още не са проговорили, аудиовизуалната стимулация води до прекомерно развитие само на зрителната и слуховата система за сметка на останалите сетива. Оттам развитието не просто се забавя-то спира.Много деца развиват проблем с моториката,с говора,стават хиперактивни,имат стереотипни движения,агресивни са ако им се отнеме екрана и така се оформя един порочен кръг,от който родителят трудно може да излезе,а детето потъва все по-дълбоко в друг свят.

Екраните и проблемите със съня

Екраните карат мозъка да преминава в забавени ритми, подобни на тези при релаксация и заспиване. Затова децата изглеждат като „в транс“, но това не е истинска почивка. По този начин мозъкът „заспива“ докато има стимуалцията и вечер,когато дойде реалното време за сън той няма нужда да се изключи защото цял ден е бил в успиван. Синият светлинен спектър намалява и производството на мелатонин – хормона на добрия сън. Това дописва картината на нощни събуждания, трудности при заспиване и неспокоен сън. В кабинета все по-често наблюдаваме деца с такива състояния и освен задължителното изчистване на организма от патогени,корекции на храна,движение и сън е изключително важно да се направи и пълен екранен детокс. При премахване на екраните и терапевтична работа голяма част от тези поведения значително намаляват.

Какво могат да направят родителите в този случай:

• Не използвайте екрана като залъгалка,за да накарате детето да се храни или да стои мирно.Вместо това бъдете търпеливи,предлагайте избор,общувайте с детето,бъдете до него,предложете му разнообразни занимания,които развиват всичките му сетива според възрастта и нуждите му.
• Давайте възможност за свободна игра,движение,книжки с картинки,ролеви игри, пейте му песнички.
• Бъдете пример-родител,който постоянно гледа телефона си учи детето на същото.

Екраните са част от съвременния живот,но не могат и не бива да заменят реалния свят, допира, движението, връзката. Тази зависимост се е превърнала в социален феномен, който променя начина по който обичаме, общуваме и възприемаме света.Докато възрастните имаме варианти за саморегулация(макар и често да се проваляме) ,децата нямат все още развити тези умения. Последните изследвания показват,че масово деца в началните класове имат проблеми с четене,писане,концентрация и този процент ще нараства неимоверно ако не вземем нещата в свои ръце.

Най-големият подарък,който можем да дадем на децата си е присъствието и времето ни,а не устройството в ръцете им.

Докато възрастните не си върнат контрола над собственото време и внимание, няма как да очакваме децата да го направят.

Истинската превенция започва с едно просто, но силно действие: остави телефона и погледни детето си в очите.