Памук

Това е една от материите, към които най-често посягам.

Особено за децата.

Тениски, бельо, пижами, чаршафи – там памукът почти винаги е сред първите ми избори.

Попива влагата, приятен е към кожата и хубавият памук издържа страшно много.

Но и тук има уловка.

„Памук“ не означава автоматично „чиста и прекрасна дреха“.

Текстилът може да бъде боядисан, избелван, обработван против мачкане, петна, свиване и какво ли още не.

Всъщност кожните реакции към текстила често са свързани именно с багрилата и химичните обработки, а не със самото влакно. Само ще вмъкна и патогеният фон – не знаете къде са били и кой ги е пробвал преди вас.

Затова новите дрехи задължително се перат преди първото носене.

Особено детските.

Лен

Да, мачка се.

И?

Наистина сме стигнали до момент, в който предпочитаме да стоим цял ден в пластмаса, само за да няма една гънка на ризата?

Ленът е прекрасен за топло време, усеща се лек и въздушен и с времето става още по-мек.

За мен една хубава ленена рокля на 5 години е много по-ценна от пет полиeстерни рокли „за един сезон“.

И вече изобщо не ме притеснява, че ленът се мачка.

Това е част от красотата му.

Вълна

Тук много хора казват:

„Ама боде!“

Да.

Лошата или неподходящата вълна може да боде.

Но хубавата вълна е съвсем друга история.

Вълната регулира температурата прекрасно и точно затова я обичам през зимата. Не ми дава същото усещане като акрилния пуловер, под който умирам от студ или се потя без причина.

Кашмир

Кашмирът е една от материите, за които съм готова да имам по-малко, но по-хубаво.

Истинският качествен кашмир е мек, лек и топъл.

Да, струва повече.

Но точно тук стигаме до една от големите промени, които е добре да направиш в начина си на пазаруване:

Спри да броиш колко дрехи получаваш за парите си. Започни да гледаш какво получава тялото ти.

Коприна

Още една прекрасна естествена материя.

Особено ми харесва за неща, които имат директен контакт с кожата.

Мека, лека, приятна.

Но отново – качеството има значение.

„Silky“ не означава коприна.

„Satin“ също не означава коприна.

Сатенът е начин на тъкане и онзи прекрасен „сатенен“ комплект за 29 лева много вероятно е 100% polyester.

Обърнете етикета.

Тук искам да ви хвана в един от любимите ми маркетингови капани.

Сатенът НЕ е материя.

Това, че на пижамата пише „сатенена“, изобщо не означава, че е копринена. Сатенът е начин на тъкане и може да бъде направен както от прекрасна естествена коприна, така и от 100% полиестер.

И разликата е огромна.

Виждала съм безброй „луксозни сатенени пижами“, „сатенени калъфки за по-красива кожа и коса“ и „сатенени рокли“, които звучат прекрасно, докато не обърнеш малкото етикетче:

100% POLYESTER.

С други думи – купуваш полиестер с лъскава повърхност.

Ако искам сатенена пижама, риза или калъфка и търся естествена материя, гледам да пише silk / коприна, а не просто satin / сатен.

Това е и един от най-важните уроци при избора на дрехи:

Не вярвайте на името отпред. Обърнете дрехата и прочетете малкото етикетче отвътре. Там пише истината.

А бамбукът?

Тук маркетингът е великолепен.

Bamboo! Natural! Eco!

Само че много от „бамбуковите“ дрехи всъщност представляват вискоза, произведена от бамбукова целулоза.

Това не ги прави непременно лоши.

Но не означава и че носите необработено естествено бамбуково влакно.

Отново:

Етикетът. Не рекламата.

А какво да кажем за шифон, органза, кадифе, флийс и дантела?

Тук става още по-забавно.

Защото, както при сатена, много от думите, които сме свикнали да приемаме за „материи“, всъщност описват структурата, начина на изработка или вида на плата, а не непременно влакното, от което е направен.

И две рокли могат да изглеждат почти еднакво, да пише „шифон“ и на двете, но едната да е от коприна, а другата – от 100% полиестер.

Затова пак ще го кажа:

Не четете големия надпис. Четете малкия етикет.

Шифон

Шифонът е онзи прекрасен, ефирен, почти прозрачен плат, който виждаме при рокли, ризи, шалове и официални дрехи.

Но „шифон“ не означава „естествена материя“.

Традиционно може да бъде направен от коприна, но днес огромна част от достъпния шифон е полиестерен. Срещат се също варианти от найлон, вискоза и други влакна.

И разликата върху тялото може да бъде огромна.

Една прекрасна „шифонена рокля“ може в действителност да означава, че от деколтето до глезените сте облечени в полиестер.

Затова при шифона винаги търся втория отговор:

Добре, шифон е. Но шифон от какво?

Органза

Същата история.

Органзата е прозрачна, лека, но по-твърда и структурирана от шифона. Използва се много при официални рокли, ръкави, поли, декорации.

Исторически се свързва с коприната, но днес масово ще срещнете полиестерна и найлонова органза.

И точно тук една рокля може визуално да изглежда невероятно скъпа и луксозна, а съставът ѝ да е почти изцяло синтетичен.

Не казвам, че не трябва да я купите.

Казвам да знаете какво купувате.

И ако ще дам много пари за „луксозна органза“, лично аз бих искала да знам дали плащам за коприна или за красиво оформен полиестер.

Кадифе

Кадифето е още по-интересно, защото тук усещането за лукс е огромно.

Меко. Плътно. Красиво. Женствено.

Само че кадифето също не означава конкретно влакно.

Може да бъде копринено, памучно, вискозно, полиестерно или смесено.

И тук разликата в цената понякога е огромна, но и разликата в усещането е огромна.

Затова, ако видя:

„Луксозна кадифена рокля“

първият ми въпрос вече не е:

„Колко е красива?“

А:

„Какъв е съставът?“

Защото думата „кадифе“ сама по себе си не ми дава този отговор.

Флийс

Тук много хора се подвеждат, защото флийсът е мек, пухкав и топъл и някак естествено го свързваме с вълната.

Но масовият fleece обикновено е направен от полиестер.

И това не означава, че флийсът няма място в гардероба.

Има.

Той е лек, топъл, съхне бързо и е страшно практичен за планина, спорт и връхна дреха.

Аз просто правя разлика между техническа дреха, от която искам конкретна функция, и дреха, която ще стои директно върху кожата на мен или на децата ми цял ден.

Ако детето ще бъде навън на студено, флийсът може да е чудесен междинен слой.

Но ако избирам пижама, бельо или блуза за ежедневно носене?

Ще посегна първо към естествените материи.

Дантела

Дантелата е прекрасният пример как външният вид няма почти нищо общо със състава.

Тя може да бъде направена от памук, коприна, вискоза, полиамид, полиестер или комбинация от различни влакна.

А къде най-често я слагаме?

В бельото.

Тоест на едно от местата, на които лично аз най-много държа какво стои непосредствено върху кожата ми.

Може да имате прекрасно „дантелено бельо“, което в действителност е основно полиамид + еластан.

Затова особено при бельото не се впечатлявам от думите „нежна дантела“.

Обръщам етикета.

А ако искам красотата на дантелата, но не и синтетика върху цялата кожа, търся модели с висок процент памук поне в основната част и задължително гледам състава на зоната, която е в директен контакт с тялото.

Тюл

И тюлът заслужава място тук.

Поли. Булчински рокли. Детски роклички. Ръкави. Декоративни елементи.

Изглежда лек като въздух.

Но това, че нещо изглежда ефирно, не означава, че е естествено.

Съвременният тюл много често е от полиамид, полиестер или други синтетични влакна.

При декоративен външен слой това лично мен не ме притеснява толкова.

Но ако цялата дреха е синтетична, подплатата също е полиестерна и ще стои плътно върху тялото с часове – тогава вече гледам по съвсем различен начин.

Деним

А тук имаме обратния капан.

Казваме:

„Дънки са, значи са памучни.“

Не непременно.

Класическият деним традиционно е предимно памучен, но модерните еластични дънки много често са смеси от памук с полиестер, еластан и други влакна.

И това невинаги е лошо – малко еластан може да направи дънките много по-удобни.

Но има разлика между:

98% памук + 2% еластан

и дънки, в които значителна част от състава вече е синтетика.

Затова дори при дънките гледам етикета.

„Кожа“ и „велур“

И тук внимавайте много с имената.

Естествена кожа и изкуствена кожа са две съвсем различни неща.

При т.нар. vegan leather, PU leather, faux leather или „еко кожа“ много често говорим за текстилна основа с полиуретаново или друго синтетично покритие.

Същото важи и за изкуствения велур – прекрасният мек плат може да бъде микрофибър от полиестер.

Тук не споря кое е морално, екологично или „по-правилно“.

Просто искам да знаете:

„Еко кожа“ не означава автоматично естествена или растителна материя.

Понякога означава точно обратното.