О, МУЗИКА! Не бях чувала нещо по-различно от бебешки рев и “Бейййби шарк дуу дуу, дуу дуу дуу”, което да заглуши разпилените ми мисли. Завъртях педалите на колелото с изгърбена стойка и бясна скорост, сякаш гонех последния влак за събитие, което щеше да промени живота ми. Не бях тренирала от доста време и се задъхах на 5 -тата минута. Питах се как съм могла да се докарам до това положение и с огромна ярост въртях педалите, борейки се за глътка въздух. Трябваше да мисля за позиция на петите, коленете и как да си стегна корема, докато въртя педалите. И на всичкото отгоре- гърбът ми да е прав. За първи път от 4 години ПРАВЕХ НЕЩО ПОЛЕЗНО ЗА СЕБЕ СИ. С активното УЧАСТИЕ НА ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО. Неусетно измина един час, а аз ВЯХ ИЗПЪЛНЕНА С ЕНЕРГИЯ. Не ме интересуваше дали ще имам мускулна треска. Имах си един корем и едни килограми, които трябваше да изчезнат. Преди да си тръгна попитах Емилия:
– Колко пъти трябва да идвам, за да изчезне това? – посочвайки стърчащия си напред корем.
А тя ме погледна и каза:
– 4 пъти седмично! Това прави 16 тренировки на месец.
– 4 пъти седмично?! – възкликнах гласно, а мисълта ми вече крещеше: “Да бе, да! И как да стане този номер? Абсурд! С тези 3 деца! Големите са на 3 години, малкият е на 1. Трябва да мине още цяла вечност преди да мога да отделя толкова време, за да ПРАВЯ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ!”.
Но в същото време от устата ми, незнайно как, излезе това: – Добре, искам карта за 16 тренировки на месец! И нали нямате наложен лимит за брой деца, които ще доведа в детския кът? Може да е смешно или да звучи и трагично, но не навсякъде те посрещат с усмивка, като те видят с три бръмбазъка под 4 години. Е, лимит за бройка нямаше! ВСИЧКИ ЩЯХА ДА СА ДОБРЕ ДОШЛИ. Сега оставаше само да се моля, да не потрошат залата и да не ни наложат тотална забрана за влизане. Толкова ДОВОЛНА, БУКВАЛНО ЛЕТЯХ КЪМ ВКЪЩИ, където трябваше да осведомя съпруга ми и дребосъците за МОЯТА ЛЮБОВ ОТ ПЪРВО ВЪРТЕНЕ – SEMMA!