Страховете – видимите симптоми и скритите причини
Всички имаме своите осъзнати страхове, но малко от нас разбират, че носим и неосъзнати, скрити страхове. Те са безброй, от най-различен характер. Борим се с тях или ги подтискаме, преодоляваме стари, приемаме нови. Страхът често определя изборите ни, действията ни, целия ни живот.
Голяма част от реакциите на страх се активират от лимбичната система и амигдалата – зони в мозъка, които работят несъзнателно и реагират преди рационалната мисъл. Това означава, че тялото често „знае“ и реагира много преди умът да осъзнае какво се случва.
Когато направих за първи път самомасажа “Пребори страховете”, за мен беше абсолютен шок. Мислех, че си познавам страховете и че правя всичко възможно да се справя с тях, а, и общо, се определям като смел човек. Но бях толкова далече от истината! Беше като в поговорката “ти къде го чукаш, то къде се пука”. Като миражи изплуваха забравени спомени, дълбоко вкоренени в съзнанието ми, които обясниха редица мои решения. Облекчението и лекотата, в която заживях, беше магична. И до днес – когато животът ми поднесе тежки моменти, това е моят ключ към възвръщането на баланса и постепенното възстановяване на хармонията.
На най-дълбоко ниво страхът е вроден, инстинктивен механизъм за оцеляване. Той е преди мисленето, преди езика и преди личния опит. Когато възникне заплаха, тялото реагира автоматично – няма размисъл, няма избор, има само действие. Тялото ни казва “Оцеляването е приоритет!”. В състояние на страх се активира симпатиковата нервна система – т.нар. „бий се или бягай“ реакция, която изключва храносмилането, репродуктивните и възстановителните процеси, за да насочи ресурса към оцеляване.
Днес живеем в много по-сигурен свят – на физическо ниво. Защитени сме, до голяма степен, от диви животни, от катаклизмите на природата, имаме покрив над главите си, топлина и светлина. Но сега сме приели нови и най-разнообразни форми на страх, които ни държат в непрекъснат стрес.
Всички страхове оставят огромна следа върху нашето физическо тяло. Когато страхът е мобилизация за оцеляване (моментен стрес), тялото реагира и после се отпуска, но оставя отпечатък. Когато стане наш непрекъснат спътник (постоянен стрес и напрежение), тялото плаща висока цена.
Какво се случва? Мускулатурата е в хронично напрежение. Стяга се челюстта, врата, раменете, кръста, краката и ръцете. Фасцията, която обвива мускулите и органите, е паметта на страха. Тя реагира веднага на всякакъв вид емоционално напрежение. Губи своята еластичност и ограничава циркулацията на кръвта и лимфата. Появяват се отоци, усещане за тежест, намалена циркулация на кислород и хранителни вещества. Забавя се функционирането на всички органи.
Накратко: Факт е, че тялото съхранява емоционални преживявания под формата на мускулно и фасциално напрежение – процес, познат като „телесна памет“. Когато работим през тялото, често достигаме до съдържания, които умът е потиснал или забравил.
От друга страна, пулсът се ускорява, повишава се кръвното налягане, дишането става плитко, диафрагмата се блокира и тялото е лишено от кислород. Страхът активира отделянето на адреналин и кортизоли хормоналният баланс се нарушава. Храносмилателната система се забавя, защото кръвоснабдяването отива към мускулите. Бъбреците, пикочният мехур, уретрата са свързани с дълбок страх. Появяват се често уриниране, инфекции без причина, усещане за непълно изпразване.
Страхът не е просто реакция на опасност, а начинът, по който възприемаме живота, себе си и света.
Страх от провал – страх от успех. Страхът от провал е универсален. Прави ни пасивни и нерешителни, блокира всякакви действия. Но много хора се страхуват от успеха!? Успехът носи отговорност, промяна и видимост. Той често изисква да се изправим пред нови предизвикателства, да се открием, да напуснем зоната си на комфорт и да поемем риска да бъдем различни. Провалът се възприема като по-безопасен – ако не опитаме, няма да загубим, няма да бъдем критикувани, няма да се изправим пред непознатото. Познато ли ти е?
Страх от бедност – страх от богатство. Всички твърдим, че не искаме да сме бедни. Но бедността, дори и трудна, често се приема като по-контролируема форма на живот. Всички сме чували думи като “Богатите са алчни”, “Парите развалят хората” и много други. Страхът от богатство е страх да поемеш отговорност, страх да се откъснеш от средата си, страх от завист. Богатството изисква отговорност, отдаденост, усилия, планиране, действие. Човек се страхува от богатството не защото иска да е беден, а защото богатството изисква нова, по отговорна, версия на себе си.
Страх от самота – страх от близост. Емоционално интелигентният човек обича самотата от време на време. Тя е време за самоосъзнаване и растеж. Да изпиташ наслада от тишината – насаме със себе си, без работа, без медии, без хора ….. Страхът от самота води до зависимости, токсични връзки и постоянна нужда от потвърждение. Това води до прекомерна зависимост от партньори, приятели и семейство. Но много хора се страхуват и от истинската близост. Близостта изисква да споделим същността си, да се доверим и да рискуваме отхвърляне. Самотата пази от нараняване, но лишава от топлина и свързаност, от радост и интимност.
Страх от ограничение – страх от свобода. Страхът от ограниченията – особено когато се свързва с робство, диктатура, затвор е напълно обясним. Това е страхът да загубим правото на избор, да бъдем контролирани отвън, да бъдем принудени да живеем по чужди правила. Свободата звучи като нещо желано и страхът от нея често е неосъзнат. Да си свободен означава да носиш отговорност, да правиш избори, да бъдеш самостоятелен. Няма на кого да прехвърлиш вината, няма гаранции за успех и сигурност, няма кой да каже кое е правилно и кое – грешно.
Страхът от загуба на контрол – страхът от доверяване. Загубата на контрол е един от най-дълбоките страхове, особено при жените. Той често изглежда като отговорност, самодисциплина, рационалност. Контролът се превръща в самоличност – аз мога, аз зная, аз съм силна и се справям с всички трудности. Ставаме супер бдителни, непрекъснато планираме, страхуваме се от спонтанност, перфекционисти, трудно се доверяваме, страхуваме се от промени. Страхът да се довериш е дълбок и често невидим. Това е страхът да се отвориш, да разчиташ на някого, временно да бъдеш зависим, да повярваш и да се приемеш, че може да бъдеш и наранен.
Безспорно най-големият страх е страхът от загуба. И тук не говорим за смъртта – това е екзистенциален страх. Говорим за страха да загубим партньор, децата да пораснат и да си тръгнат, приятели да се отдалечат. Да “имаме” се е превърнало не само в притежание на вещи. То е форма на съществуване, чрез която човек се опитва да се чувства сигурен и ценен. “Аз съм това. което притежавам”. Имам пари, имоти, предмети, знания, статус, лайкове, приятели, деца. Дори болестите искаме да ги притежаваме – имам главоболие, имам газове, имам течение, имам Хашимото, имам паразити – имам, имам, имам. Колкото повече живеем с мисълта за притежание, толкова по-дълбок е страхът от загуба. И не говорим за бедност, говорим за премахване на зависимостта от притежанието. И се отдалечаваме се от творчеството, преживяването и вътрешната свобода, от споделянето и присъствието.
Страхът, който не бъде осъзнат и освободен, не изчезва – той се превръща в напрежение, контрол, симптом или повтарящ се житейски сценарий.
Открий своите страхове, пребори ги и живей свободно! Ние сме до теб!
Аля Георгиева – вашият SEMMA треньор и SEMMA терапевт в София
ЛИЧНА СЕСИЯ С БИОРЕЗОНАНС
Сесията се води от наш консултант,
сертифициран биорезонансен терапевт
преминал професионално обучение
