Не бързай да четеш напред, отговори сама за себе си: Какво за теб е красота?
А заобикаляш ли се от красота в живота си? Старите монаси са вярвали, че красотата отпуска нервната система и сваля стреса, който ни убива малко по-малко. Стресът, към който неусетно се пристрастяваме и в 21 век ни заобикаля 24 часа 7 дни в седмицата. Стресът, който преди е включвал инстинктите ни, за да спаси живота ни, но който днес използваме, за да се почувстваме живи. Както свикваме с подправките в ястията си и искаме все по-люто, по-солено, по-крънчи, по… по… по… така и в живота притъпяваме чувството за стрес и искаме да скочим от все по-високо, да изживеем все по-голям скандал, да изживеем все по-голяма победа, за да се почувстваме живи. А истината е, че стресът изпива силите ни и това се вижда по лицата ни.
Искаш красота, но дали дома ти е красив? Дали си подаряваш цветя, които да красят офиса ти или сърцето на дома ти? Дали се обличаш с дрехи, които те карат да се чувстваш красива или носиш това, в което се чувстваш незабележима и защитена?
Дразнят ли те бръчките под очите ти? А колко често поглеждаш очите в огледалото? Какво ти казват те? Познаваш ли ги? Искри ли щастие, любов и лекота от тях или виждаш тъгата скрита дълбоко в тях? Знаеш, че очите ти са прозорец към душата, но колко пъти си говориш с нея?
Ядосваш ли се на провисналите скули? А знаеш ли, че те са израз на това, че тялото и душата ти са гладни? Тялото е гладно за протеин, a душата ти е загубила своя път и следва нечий чужд. Наскоро чух една притча, която днес ще споделя с теб. Ще ти я разкажа със свои думи, тъй като за последните 10 дни прочетох 7 книги и не знам, в коя от тях беше скрита тази мъдрост: