12 години….

ЗАЕДНО  

Всеки ден ми изкачат различни истории за това как хора споделят за дълги връзки – година, две или три. Дават съвети как да издържим, какво си мисли ТОЙ, какво иска ТЯ и куп подобни. И се замислих.  През септември 2018г. ще станат 12 години, откакто официално сме заедно с мъжа ми. А през април стават 12 години не-официално  Малко съм объркана дали се брои първото преспиване или живота заедно под един покрив

Имам две деца и 12 години семеен живот. Дали е късмет? Съдба? Не мисля. Много труд над себе си, хиляди грешки и провали, и още толкова успехи.

Постоянно чувам как някой търси идеалната половинка. А сами не осъзнаваме, че тя няма да дойде, ако цял ден сме на компютъра вкъщи. През първи курс редовно слушах как колежките ми искат да срещнат идеалния! И се бъзикахме, че ако си поръчват пица до дома има шанс да го срещнат.  Ако не излизаш от вкъщи, единствения начин е той да дойде до теб. А колко голям е шанса за това? И колко голям е шанса да е разносвач на пица с 8 плочки на корема, стегнат задник, чаровна усмивка и мил по душа….  

През 2018 г. всеки върви със забит нос в телефона си! Децата на площадката са заедно 6 – 7 на брой и всеки е седнал да си играе на телефона!  Не знам, може на мен нещо да ми има! НО не ми изглежда нормално! Майките снимат всяко движение на детето, бащите играят на покер, билярд и подобни. Ние сякаш не живеем! А после някой друг ни е виновен!

И все пак какво научих? Че няма перфектен!!! Ние сами го създаваме! Променяме себе си, за да си паснем с него! И тогава той пак не е идеален! Защото ние не сме идеални! Храната образува хормоните ни, хормоните ни определят какви сме. Дали сме криви, щастливи, тъжни, ядосани! Всеки път, щом правим компромис с храната, правим компромис със себе си! И си го изкарваме на близките си!

Преди ревнувах, бях обсебваща.

Къде си?”, “Коя е тази?” Умирах да му проверя телефона, защото бях сигурна, че прави нещо! ЗАЩО? Защото аз можеше да направя нещо. Това, което ни дразни в другите, е нещо, което не харесваме в СЕБЕ СИ! В мига, в който го прозрях – СЕ ПРЕРОДИХ! Сякаш ми олекна! Сякаш бях свободна. И това не е само във връзките. Дразня се, когато някой закъснява, откакто аз започнах да закъснявам. 

Дразнило ли те е, че някой е разхвърлян? Дразни ме разхвърляното, откакто аз станах разхвърляна! НЕ е нужно стаята ти е да е разхвърляна, за да се дразниш. Може самата ти вътре в себе си да не можеш да се подредиш. Никой не знае какво става в неговата глава, а после се сърдим, че другия не ни разбира.

Помня как четях “Какво да кажем, за да го накараме той да направи” това или онова. Сега ми е смешно.  Преди си мълчах, таях и отговарях с „НИЩО” … като типичната жена. А веднъж в месеца избухвах! Ама така грандиозно! И запомнящо се! 2 – 3 часа тотално загубено време! Днес имам правило – не мисли повече от 20 секунди. Направи си експеримент. ?Огледай се. Виж жената в магазина, виж дамата на касата, някой минувач на улицата – знам, че ще видиш поне едно хубаво нещо в някого на мига!  Красиви обувки! Ярък цвят! Нова прическа! Кажи го! “ЕЕЙЙЙ, уникални обувки!”, “Прическата много ти отива!”  Убийствен маникюр!” Последното го казах вчера, на дама в банката. И знаеш ли? Чувството е уникално! Сякаш си с криле! Не ходиш, а летиш! Няма забранено! А усмивката и емоцията, която е насреща ти – безценна! Сигурна съм, че този, на който си го казала, ще има един напълно различен ден! Усмивка на светофара с шофьора до теб! Напълно непознат! 

Същото е в семейството! Преди се ядосвах, че не ме разбира. От както аз се разбрах и започнах да казвам какво мисля, и той ме разбира! Няма недомлъвки! Няма усещания! Преди повтарях: „Ама той не се усеща”. Как да се усети? Да не чете мисли!?! Самата аз не си ги разбирам понякога!

В началото деляхме домакинските задължения. Измиваше пода и се ядосвах, че не е измит по начина, по който аз го правя. Подрежда – ама не като мен! Сигурно 6 години имахме скандали за това. Докато не започна да чисти и оправя. После си взех домашна помощница и за няколко месеца тя чистеше. И познай? Беше перфектно в нас – чисто, подредено…. НО аз пак бях недоволна! Защо? Защото с чистенето АЗ се разтоварвах психически! И сега нямах своя отдушник! Спрях да я викам, спрях да мрънкам на Иво и бях щастлива! Цял живот съм си загубила времето в мрънкане за нещо, което не съм искала!   

Когато се запознахме с Иво, бях винаги на 12-сантиметров ток, с късата пола, екстеншън в косата, грим, ноктопластика…. пълна КИФЛА! Нищо, че тренирах брейк и учих програмиране. Бях КИФЛА!  Излизах само с момчета! Бях качена горе на бара. И познай – промених се. Той ревнуваше от всеки и от всичко. Години наред искаше да стана „незабележима”. Станах.  Да сте ме виждали на токчета? С грим?… И познай пак? Сега ми мрънка, че изглеждам като дете. Затова внимавай какво си пожелаваш!

Преди исках да гледаме всяка вечер филм. Сърдех се, че той иска негов, а аз – мой. Той искаше да излиза по кафета и с приятели, а аз – да чета книга и ТОЙ да е в къщи. Как така той ще излиза, а аз ще съм сама в нас? “Ама сега защо пускаш музика и ми шумиш искам да си чувам мислите от книгата..”.  ДОКАТО не схванах! Ние имаме различни интереси! Днес редовно ме питат: „Къде е Иво?” и аз: „В гаража” или „Не знам”, или „Навън с приятели”…. Летата аз бях във Свети Влас, а той – в Бургас. И редовно реакциите бяха – „Той си има любовница” , „Не ревнуваш ли”... Веднъж помня, че беше излязъл на кафе с момиче. И ми звънят и ми казват: “Иво е с момиче на “Сенса”” И аз: „Ами ОК.” И отсреща не знаеха какво да ми кажат.  

Днес, аз си лягам преди 22:00 часа и има дни, в които дори не знам кога се е прибрал. И спя “като къпана”!

Когато си сигурен в себе си, си сигурен в другия! 

Минахме през 400 км, които ни разделяха 2 години. Минахме през изневяра. Минахме през стресови ситуации от лекари за стерилитет, извънматочни бременности… които бяха пълна лекарска измишльотина! Минахме през всичките хормонални дисбаланси и кризи по време на две бременности, недоспиване и наакани памперси. Минахме през открадване на кола. През загубване на купен апартамент и невъзможността да си го вземем. През загуба на финанси. През болници, операции и какво ли не! И ако не беше всичко това – нямаше да сме НИЕ!?Нямаше да станем това, което сме! Бяхме се превърнали в роботи! Мислехме само как да правим пари и загубихме себе си по пътя! Шамарът след това беше като кофа студена вода! 

Здравето е преди всичко! Почивката е нужна, а не лукс! Ако се изоставиш, после ще си в тежест на тези, които обичаш! Трябва да обичаме първо себе си! Да се погрижим първо за себе си! За да може да се грижим за другите! Трябва да разберем мислите си и себе си, а после да искаме да ни разберат другите! Хората не четат мисли! Не е нужно да таим в себе си! Това тежи само и единствено на НАС!

Когато отвътре ти дойде да си татуираш името на другия и разбереш, че и той го е направил, без ти да си искал…. ето това е да си сигурен в себе си и в него едновременно! Не искай нещо, което сам не би направил. 8 години исках да си татуира името ми. И той всеки път ми казваше – НЕ. А всъщност аз самата нямаше да го направя. Днес на половината ми гръб имам татус с вплетени в него имената на децата ми и на мъжа ми. А той има две крила на ръцете си с имената на децата ни и огромна лъвска лапа с моето име на сърцето си. Без никой да го е искал от другия! 

И като финал: всеки се разтоварва по различен начин! Първо трябва да донесеш щастие на СЕБЕ СИ! А после да можеш да го споделиш! Не чакай другия да те направи щастлива! Ако ти не искаш да си, то няма да бъдеш!

ПОЧИВЕН ДЕН Е! Усмихни се! Изненадай се! Подари си 10 минути за ТЕБ!  Направи се щастлива!

Ема❤

Подобни статии