Емилия Белчева е терапевт с над 16 години опит в сферата на здравето, корекция на гръбначни изкривявания, натурална естетика и психосоматика. Автор е на 6 книги, получила награда за „Лидер на промяната 2023 г.“, говорител на Форбс, бизнес дама съчетала успеха в работата с успеха в семейството си. Наричат я „жената-чудо“. Само за последните 3 години дама с над 100 участия в различни български издания и медии. Една година водеща своя рубрика по БНТ всеки вторник сутрин. Всяка година е водещ лектор в здравни форуми и семинари за бременни. Тя е единствената българка патентовала собственa спортна методика „SEMMA“. Майка на три деца и бизнес дама с над два милиона продажби само за последната година.
– През 2023 г. получвате наградата „Лидер на промяната“, но освен успешна бизнес дама, терапевт с над 16 години опит в света на здравето, корекция на изкривявания, натуралната естетика и психосоматиката, Вие също така сте и майка на три деца. Как майчинството промени Вашия живот и бизнес?
Майчинството ме направи много по-спокойна, научи ме на търпение, събуди в мен желанието да помагам на другите. След раждането на първата ни дъщеря в мен се роди идеята да направя света по-добро място. Започнах да водя лекции в училище за бременни в бургаска болница. Да помагам на семейства с репродуктивни проблеми, на дами с наднормени килограми, Хашимото, инсулинова резистентност, нервност и паник атаки, как бременността и майчинството да не „съсипват“ жената, а да я карат да цъфти. Постепенно премина в онлайн платформа с над 150 обучителни курса, решаващи конкретен проблем. Включително фейсбилинг и лицева гимнастика, възпитание при децата, отношения между партньорите и психосоматика. Децата ме мотивираха да издам и шест книги, защото осъзнах, че няма как да взимам толкова много лични консултации, колкото и да искам да помогна на всеки.
– Успявате ли да съчетавате личен живот, време за семейството и в същото време кариера, без това да Ви изтощава?
Да, за мен това е най-естественото нещо. Жената е родена, за да продължи живота, да забременее, да роди и да се грижи за бъдещото поколение. Всичко е в кръвта ни, а женското тяло е гениално по отношение на възстановяване. „Балансът не е график, а смелостта да кажеш: ‘днес спирам дотук’.“ Работа винаги ще има, но децата порастват и повече никога няма да бъдат деца. Затова се наслаждавам на всеки миг с тях и със съпруга ми. Преди си мислех, че ако работя достатъчно, изкарвам достатъчно финанси и осигурявам всичко, което децата поискат или аз искам да им дам, това значи щастие. После осъзнах, че това е илюзия. Щастието не се купува – то се изживява. Те не искат най-новата играчка, а време с мама и татко. Така спрях да бързам да свърша всичко, фокусирах се в семейството си и да споделям полезни знания, а Вселената ми върна многократно даденото. Много хора мислят, че ако в работата им потръгне, семейството ще се оправи, но истината е, че ако в семейните отношения сме щастливи, работата върви с лекота, не ни натоварва и израстваме много по-бързо. Постепенно с децата и SEMMA порасна в няколко милионен бизнес, но най-ценното остана смисълът зад него.
– Какво най-много научихте от децата си?
Да се радвам искрено на живота; да бъда търпелива; да не се критикувам, ако не успея нещо от първия път, и да си дам време да се науча; да си позволя да бъркам и да приема, че това е част от урока; да виждам всеки момент като специален и да не чакам повод, за да празнувам живота; децата ме научиха да не бързам към утре – да виждам чудото в днес; да прощавам… За мен те и съпругът ми са най-големите ми учители в този живот.
– Определено имате забързано ежедневие. Как изглежда един Ваш ден, в който трябва да съчетаете толкова много неща?
Преди всичко планът е, че няма план – и дори той може да бъде променян. Имам „to-do list“, в който записвам идеи и задачи. В него с маркер са отбелязани спешните неща. Имам и Google календар – там са фиксираните задачите. Преди лягане поглеждам какво имам за следващия ден. Сутрин се събуждам и се разтягам за 2–3 минути в леглото. Сега, с деветмесечно бебе, сутрин правя нейната тренировка, после баня, след това правим закуска заедно. Продължаваме с правене на записи за някой маратон или група; следва домакинската работа – подреждане, миене на чинии, пране, пазаруване и т.н. Докато малката спи, върша работни задачи, говоря с екипа, преглеждам маратони, картони и отмятам неща от списъка, а понякога правим всичко това заедно. Когато децата се приберат – готвим, пишат домашни, разказват ми за деня си, а вечер играем настолни игри и прекарваме време заедно. Често участвам в безплатни кампании, телевизионни предавания или семинари. Тогава с мен е и съпругът ми и ми помага. Майчинството и работата ми ме научиха да бъда гъвкава и лесно да променям плана при нужда.
– Намирате ли време за себе си? Важно ли е според Вас майките да прекарват време сами, без децата си, дори за няколко часа?
Ако се натоварват – да. Но по-важен е въпросът: „Защо се натоварват?“. Аз правя всичко с децата си от бебета. Мисията на родителите е да покажат на децата как се живее, как се правят „нещата“, а не че животът трябва да спре заради бебето. Преди няколко седмици каките (на 10 и на 12 години) бяха на пленер – къщата беше толкова тиха без тях. Обичам да водя и да чувам как си говорят и се смеят в другата стая, да виждам как минават до мен или ми дават целувка и излизат да играят. Когато бяха по-малки – на около 2 и 4 години – помня как водех уебинар и съм го прекъсвала, за да ги сложа на гърне. Майката трябва да намира време за себе си, но не е нужно това да е без децата. Не говоря да сме вманиачени и да ги преобгрижваме. Аз започнах да се възстановявам и да тренирам тялото си от втората седмица след раждането – дишане, разтягане, активация. Всеки ден се грижа за себе си, но не ми е нужен час или два – правя го на „порции“ с бебето по 5–10 минути. Ако една майка не се грижи за себе си, започва да обвинява детето, че то пречи, но истината е, че тя така е избрала.
– Много млади родители, които все още градят кариера и искат да се развиват, изпитват вина от това, че правят нещо различно от отглеждането на детето. При Вас усеща ли се чувство за вина и ако да – как се справяте с него?
О, да. Ако трябваше да ги оставя и да върша нещо, докато са малки, после се чувствах много виновна. За да избегна това, не ги оставях, а ги взимах с мен. Това беше и една от причините да създам SEMMA и да не ходят на ясли или градини. Не бях съгласна с вярването, че работното място не е място за деца. И така си създадох такова място, където и други майки идваха със своите деца. Помня как сме тренирали 20 жени, а в детския кът е имало над 30 деца. Най-странният въпрос, който са ми задавали, беше от майка на три: „С колко деца приемате?“. Кариерата и децата могат да вървят ръка за ръка, ако си го позволим и започнем да мислим за тях не като пречка, а като трамплин.
– Отглеждането на дете изисква много усилия, нерви и търпение. Най-вероятно с три деца тези емоции са още по-силни. Какво Ви дава енергия, когато сте изтощена?
Истината е, че в живота много неща могат да ни зареждат: сърчице, нарисувано на душ кабината от партньора; детска рисунка, подарена с усмивка; падащите снежинки под уличната лампа, докато разхождаме кучето; че навън пече слънце; че вали и чуваме капките; бяло перце или намерена стотинка на пътя… Въпросът е дали си позволяваме да видим хубавите неща, или все бързаме за някъде. Преди се ядосвах, че съм в задръстване; сега се наслаждавам, че имам повече време с децата си или със себе си. Преди ме дразнеше разхвърляната детска стая; сега се усмихвам с благодарност, че има кой да я разхвърля. Преди все се изморявах, че трябва да пера, да чистя, да мия толкова много чинии, да пазарувам… Сега съм благодарна, че има за кого да правя всички тези неща. За читателите бих казала, че всичко е въпрос на гледна точка. Но всичко започва от това какво е „времето“ вътре в нас. Аз държа времето в себе си да е слънчево, чрез масажи с топка и ролер, разтягания, остеобаланс, правилната храна и навици. Още повече, че децата ще живеят, както ние им покажем, че живеем. И това е достатъчен стимул.
– Какви ценности се стараете да предадете на децата Ви? Смятате ли, че ще поемат по Вашия път, или по-скоро всяка ще тръгне в различна посока?
За мен е най-важно да бъдат щастливи. Всяка от тях има свои мечти и от сърце им пожелавам лек път и попътен вятър. Искам да им предам, че светът е прекрасно място; ако си позволят да го видят такъв, че конкуренцията не съществува; ако правиш всичко от сърце и запазиш себе си, че да си добър е най-естественото нещо; че да си жена е дар, а да си майка – вълшебно пътешествие; и че всичко е в техните ръце.
– Вашите деца проявяват ли интерес към това, което Вие правите?
Да. Те присъстват на мои семинари от много малки и ми е интересно да ги слушам как предават това, което са разбрали. Често се допитвам до тях, когато имам идея. Много пъти са ми давали различна гледна точка или са ми припомняли нещо, което аз съм казвала на мои клиенти или на тях самите. Детското сърце и мислене не е обременено от страхове, очаквания и вярвания – това е безценно за всеки родител.
– Има ли нещо, което бихте казали на младите жени, които тепърва ще стават майки и ще преминат през всичко, през което Вие преминавате?