Лицето никога не лъже!
Как чрез него можем да повлияем на психиката, нервната система и цялото си тяло?
От 2016 година говоря за анализа по лицето — не просто като начин да видим дали кожата е суха, подпухнала или с повече бръчки, както правех преди това от 2011 г. През годините научих, че лицето показва много повече. То разказва кои системи в тялото са претоварени, какви емоции задържаме, в какъв режим работи нервната ни система и какво се случва в нас, дори когато съзнателно твърдим, че „всичко е наред“.
Тялото може да мълчи. Думите могат да прикриват. Лицето обаче продължава да говори истини.
Емоцията създава изражение, но и изражението поддържа емоцията
Много хора вярват, че първо идва емоцията, а след това лицето я показва. Това е само половината от истината.
Връзката е двупосочна.
Когато дълго живеем в страх, гняв, тъга или контрол, определени лицеви мускули остават постоянно активни. Мръщим се, стискаме зъби, повдигаме рамене, свиваме устни. След време този израз вече не се появява само когато преживяваме емоцията — той се превръща в обичайното положение на лицето.
А мозъкът продължава да получава информация от това лице за нашите чувства и емоции.
Науката нарича това лицева обратна връзка. Изследванията показват, че промяната в активността на лицевите мускули може да повлияе на емоционалното преживяване и на активността в мозъчни структури като амигдалата.
Получава се затворен кръг:
Емоционалното напрежение стяга лицето, а стегнатото лице продължава да изпраща към мозъка сигнал, че опасността още не е преминала.
Затова човек може да се събуди уморен и раздразнен, въпреки че е спал. През нощта е стискал челюстта, натоварвал е дъвкателните мускули и нервната му система не е получила истински сигнал за безопасност, което не му е позволило да си почине истински.
Как лицето комуникира с мозъка
Лицето е едно от най-богатите на сетивни рецептори полета в човешкото тяло. Огромна част от информацията от него достига до мозъка чрез троичния нерв — петия черепномозъчен нерв.
Тези сигнали преминават през таламуса и достигат до соматосензорната и островната кора, които участват в усещането и разпознаването на състоянието на тялото. Свързани са и с префронталната кора, амигдалата, хипоталамуса и ретикуларната формация — структури, които имат отношение към страха, бдителността, телесната осъзнатост, хормоналния отговор и емоционалната регулация.
Точно затова бавният и устойчив натиск върху лицето не е просто разкрасяваща процедура. Чрез кожата, фасцията (съединителната тъкан), мускулите и техните залавни места ние изпращаме нова сетивна информация към мозъка.
Казваме му: можеш да отпуснеш защитата. Вече си в безопасност.
Какво показват изследванията в превантивната медицина
В данните, представени по време на международния форум по превантивна медицина PREVENMED’26, след прилагане на техниките се отчитат промени в няколко важни показателя:
- стрес — 44%;
- тонус на дъвкателните мускули — 51%;
- ниво на депресивните прояви — 58%;
- ситуационна тревожност — 31%;
- чувствителност към болка — 45%.
Тези резултати са логични на фона на известното за въздействието на масажа върху автономната нервна система. Контролирани изследвания върху масаж на главата, шията и раменете показват повишаване на парасимпатиковата активност (намален стрес), промени във вариабилността на сърдечния ритъм и подобрение в усещането за отпускане.
По-широки анализи на дълбокотъканната масажна терапия също откриват значимо намаляване на тревожността и депресивните симптоми.
Това не е „само отпускане“. Това е промяна в информацията, която тялото подава към мозъка, и в отговора, който мозъкът връща към тялото.
Тялото помни това, което умът се опитва да забрави
За връзката между психиката и тялото все повече започват да говорят и водещи психолози и психотерапевти. Мадлен Алгафари — психолог и аналитичен психотелесен терапевт с над 30 години професионален опит — от години работи именно в областта на психосоматиката и психотелесната терапия.
Този подход разглежда тялото и психиката като едно цяло. Всяка непреживяна докрай емоция намира начин да се изрази чрез тялото — в дишането, стойката, мускулния тонус, движенията, гласа и лицето. Умът може да потисне спомена, да го обясни или да се престори, че го е преодолял, но тялото продължава да носи създадената защитна реакция.
Затова понякога не е достатъчно само да разберем какво ни се е случило. Нужно е натрупаното напрежение да бъде освободено и през тялото — чрез движение, дишане, допир и осъзната работа с местата, в които сме заключили защитата си.
Психотелесната терапия като направление съществува от около сто години, но днес все повече специалисти започват открито да говорят за нещо, което тялото винаги е знаело:
Емоциите не живеят единствено в мислите ни. Те променят начина, по който дишаме, стоим, движим се и изглеждаме.
И когато работим с тялото, можем да достигнем до места в психиката, до които думите невинаги успяват да стигнат.
Лицето е карта на вътрешното ни състояние
Когато правя анализ по лице, никога не разглеждам една бръчка изолирано. Наблюдавам цялата картина — цвета и плътността на кожата, отоците, асиметриите, напрежението около очите, устата и челюстта, дълбочината на назолабиалните линии, положението на веждите и начина, по който човек държи главата и шията си.
Всяка зона дава информация.
Стиснатата челюст говори за контрол, неизказан гняв и постоянно вътрешно усилие. Напрежението между веждите се свързва с тревожност, свръхконтрол и непрекъснат опит да предвидим опасността. Зоната около очите показва умората, задържаните емоции и каква е способността ни да преживяваме радост. Отоците, промените в цвета и релефа насочват вниманието ми към определени органи и системи, които може да са претоварени.
Това е езикът на тялото. Лицето показва не само какво преживяваме днес, а какво сме повтаряли достатъчно дълго, за да го превърнем в телесен модел.
Какво общо има това с бърнаута
Бърнаутът не започва в деня, в който човек вече не може да стане от леглото. Той се изгражда дълго преди това — чрез постоянното бързане, контрола, стискането на зъби и живота в режим „още малко трябва да издържа“.
Това е режимът на симпатиковата нервна система: бий се или бягай.
Когато той продължава твърде дълго, тялото забравя как да се връща в покой. Дори когато няма реална опасност, лицето, челюстта, вратът и раменете продължават да стоят в защитна позиция.
Когато работим с тях, ние не просто разпускаме един мускул. Даваме възможност на цялата система да премине към парасимпатиков режим — към възстановяване, храносмилане, регенерация и вътрешен покой.
И тогава се променя не само лицето. Променя се начинът, по който човек диша, спи, мисли, реагира и живее.
Защо използваме топка върху лицето
Точно върху този принцип е изградена и работата ни с топка върху лицето и тялото, създадена през 2015 г. и патентована през 2018 г.
Когато натискът е бавен, контролиран и достатъчно дълбок, достигаме не само повърхността на кожата. Работим с фасциалните слоеве, хроничното мускулно напрежение и богатото рецепторно поле на лицето.
В кожата, фасцията и мускулно-сухожилната система има различни рецептори, които реагират на допир, натиск, вибрация, разтягане и положението на тъканите. Чрез масажа с топка създаваме различен сетивен сигнал от този, който мозъкът е получавал всеки ден от стегнатото лице и изградения навик.
Така започваме да прекъсваме стария модел.
Не натискаме просто бръчка. Работим с причината, която отново и отново я издълбава.
Филърите могат да възстановят загубен обем, ботоксът временно да ограничи активността на определени мускули, а пластичната хирургия да промени структурата и външния вид на лицето. Но нито една от тези процедури сама по себе си не променя начина, по който дишаме, стискаме челюстта, държим тялото си и преживяваме емоциите си. Ако старият модел на страх, гняв, контрол или тревожност продължава да живее в нервната система, той просто ще потърси друго място, през което да се изрази. Лицето може да изглежда по-гладко и опънато, но тялото да продължава да живее в същата стара емоция. Затова за мен истинската промяна не е само да заличим следата, а да освободим напрежението, което я е създало.
Когато отпуснем челюстта, слепоочията, зоната между веждите и тъканите около очите, лицето постепенно престава да излъчва защита. Погледът става по-отворен, усмивката — по-мека, а чертите — по-спокойни.
Когато работим с тялото с топка, променяме защитната реакция и старите модели, закостенели в него, освобождавайки пространство за реалния живот и случващото се в него.
Лицевата остеопатия в „Остео-баланс 1“
Ако сте били в курса „Остео-баланс 1“, знаете, че там не разглеждаме лицето като отделна част от тялото. То е свързано с черепа, челюстта, езика, шията, дишането, нервите, стойката и цялата фасциална система.
Ако челюстта е стегната, това се отразява на слепоочията, основата на черепа и шията. Ако главата стои изнесена напред, лицевите тъкани се адаптират към тази позиция. Ако дишането е повърхностно, тялото остава в готовност за опасност. Ако диафрагмата не се движи свободно, напрежението не остава само в корема — то се предава нагоре по цялата фасциална верига.
Чрез лицевата остеопатия търсим връзките, а не отделния симптом.
Работим така, че тъканите отново да започнат да се движат една спрямо друга, челюстта да се освободи, главата да заеме по-балансирано положение — да спре да ни тежи психически и физически, дишането да се задълбочи и нервната система да получи сигнал за покой.
Затова след правилна работа върху лицето човек често казва не само: „Изглеждам различно“, а:
„Чувствам се различно.“
Спокойното лице променя начина, по който живеем
Когато лицето е хронично стегнато, човек гледа света през защита. По-лесно разпознава заплаха, реагира по-рязко и остава заключен във вътрешните си диалози.
Когато напрежението се освободи, се променя и начинът, по който присъстваме. Погледът омеква. Усмивката става естествена. Общуването става по-топло и желано. Имаме повече търпение към себе си и към другите. Умението за наслада и радост става естествено.
Не защото масажът изведнъж ни превръща в добри хора, а защото под хроничната защита отново се появява истинската ни природа.
Спокойното лице не е лице без история. То е лице, което вече не е принудено непрекъснато да се защитава.
За мен красотата никога не е била просто липса на бръчки. Красотата е свободно движение, жив поглед, мека мимика и тяло, което не воюва само със себе си.
Лицето не е маска, която трябва да изгладим. То е врата към нервната система, психиката и цялото тяло.
И когато знаем как да работим с него, можем да променим много повече от отражението в огледалото
