SEMMA · Лични истории
Зад апарата винаги стои човек.
Хей, като човек, който доста често вдига телефона в SEMMA, има един въпрос, който чувам редовно:
„Ама как при вас цената е такава? В кооперацията до нас има биорезонанс за 30 евро.“
И всеки път си мисля, че някой ден трябва да ви разкажа тази история.
Годината е 2022. Вървя си по улицата и на една нова сграда виждам табела „Кабинет по биорезонанс“. Поглеждам през витрината – виждам синия ролер (тези, които са били на масаж при нас, знаят колко е „приятен“ 😄), виждам голямата фитнес топка и в главата ми веднага: „Леле, това момиче сигурно е учило при Белчева!“
Естествено, влизам. Оказва се, че случайно има свободен час. Цена – 25 лв. И аз: „Е, супер!“
Какво може да се обърка?
Ами… последваха около 15 минути мъки да бъда закачена към апарата. Кожата ми била суха, аз съм била наелектризирана, не ставало, после ставало, после пак не ставало. Еее, накрая успяхме.
Около 20 минути по-късно бях изпратена от „кабинета“ с 30 разпечатани страници и две основни насоки: „Пий повече вода“ и „Гугълни си паразитите, за да знаеш какво ти причиняват.“
Само че в онзи период аз ходех до тоалетната през 15 минути. Почти не пиех вода, защото имах чувството, че каквото изпия, просто минава през мен.
Прибрах се вкъщи разплакана, сложих 30-те листа пред мъжа ми и казах:
„Аз имам херпес вируси в мозъка. Няма да осъмна.“
Той ме гледа, гледа ме и накрая каза:
„Е, ма… ти си легни. Пък като се събудиш, ще му мислиш.“
😂
На следващата сутрин, както се досещате, се събудих. Само че вече не бях толкова уплашена. Бях бясна. Бях готова да мина обратно и да направя скандал.
И вероятно точно тази случка е една от причините днес толкова да ме човърка въпросът: „Ама нали апаратът е същият?“
Не. Никога не е само апаратът.
Когато малко по-късно започнах да уча за терапевт в Пловдив и видях какво всъщност стои зад Академия SEMMA, разбрах колко огромна е разликата между „Имам апарат“ и „Мога да работя с човек“.
Защото при нас анализът започва много преди апарата. Понякога започва още с „Здравей, заповядай“. С поздрава, ръкостискането, начина, по който човек влиза, сяда и говори, цветовете, които носи. Бърза ли? Прескача ли от тема в тема? Спира ли, преди да отговори? Как разказва за себе си? Как говори за тялото си?
Аз например си имам една малка игра. Докато човекът още ми говори, често си казвам наум: „Хайде да видим сега какъв ще му е тестът.“ Понякога дори се обзалагам сама със себе си. 😄
Не защото можеш да „диагностицираш“ човек по ръкостискането. А защото с опита започваш да наблюдаваш. Да чуваш. Да свързваш. Да задаваш по-добрия въпрос.
И когато стигнем до самия анализ, апаратът не започва историята от нулата. Той е още една част от картината.
Апаратът не трябва да замести терапевта. Терапевтът трябва да знае какво да прави с информацията, която получава, да знае какво да търси, на какво да вярва и как да надгражда картината.
И тук идва другата огромна разлика с онзи мой първи анализ.
Ние не принтираме 30 страници. Всъщност не принтираме такива страници изобщо.
За какво са ти куп термини, цифри и наименования, които не разбираш? Аз вече съм била човекът, който се прибира с 30 листа и мисълта, че няма да осъмне. Не искам никой, който излиза от наш кабинет, да се чувства така.
Искам човекът да си тръгне не просто с информация, а с яснота и посока.
Да знае: „Добре, оттук нататък какво правя?“
Да има конкретни и реалистични стъпки. На кои навици има смисъл да обърне внимание. Какво може да промени в храненето, водата, движението, съня и ежедневния си ритъм. Какво да наблюдава. От кое да започне първо, вместо да се прибере и да се опита да промени живота си за три дни.
Не искам човекът да си тръгне с усещането: „Имам 28 проблема.“
Искам да си тръгне с:
„Имам посока. Знам откъде да започна.“
И работата ни не приключва, когато затвори вратата на кабинета. След срещата човекът ще има достъп и до курсове от сайта на SEMMA, с които да продължи работата със себе си вкъщи.
Защото истинският живот не е в кабинета. Той е на следващата сутрин, когато отвориш хладилника. Когато пак забравиш водата. Когато си уморен. Когато нямаш настроение. Когато знаеш какво е добре да направиш, но старият навик е по-силен.
Там е истинската работа.
Искаме човекът да има към какво да се върне – да чуе отново, да направи практика, да си припомни, да продължи. Защото целта ни не е да стане зависим от терапевта. Напротив. Искаме постепенно да стане по-информиран, по-наблюдателен и по-активен участник в собствената си грижа.
И има още нещо, което за мен отличава добрия терапевт от човека, който просто притежава апарат.
Една от най-важните способности е да знаеш не само:
„Какво мога да направя за този човек?“
а и:
„Кое не е моя работа?“
Кога трябва да кажеш: „Това го обсъди с лекар.“ Кога е необходимо медицинско изследване. Кога не трябва да тълкуваш. Кога не знаеш достатъчно. Кога трябва да попиташ колега. Кога трябва да спреш. Кога не трябва да плашиш и със сигурност кога не трябва да обещаваш.
За мен това също е професионализъм. Не да изглеждаш като човек, който знае всичко, а да разбираш каква отговорност носиш, когато някой ти се довери.
И точно тук е една от големите сили на SEMMA – никоя от нас не е сама. Ние сме екип и всяка носи много повече от едно обучение. Една има години практика, друга идва с различен професионален опит, трета има силни знания в определена област. Някой забелязва нещо, което аз може да пропусна.
А когато не знаем? Питаме. Обсъждаме. Учим. Надграждаме. Търсим информация. И преди всичко, имаме и директен достъп до Ема.
Защото човекът срещу нас не е тестер. Не е диаграма. Не е 30 страници резултати.
Той е човек.
С тяло. С история. С навици. С емоции. Със страхове. С неща, които се е опитвал да промени сто пъти, и с други, които още не е готов да промени.
Та, когато следващия път ми звъннете и ме попитате:
„Ама как при вас цената е такава? В кооперацията до нас е 30 евро.“
най-вероятно пак ще се усмихна.
Защото разбирам въпроса.
И аз някога влязох заради едни 25 лева.
Само че днес вече знам, че не плащаш просто за един апарат.
Плащаш за човека зад него – за знанията му, опита, времето, въпросите, които ще зададе, това, което ще забележи още докато се здрависвате, начина, по който ще свърже информацията, екипа зад него и отговорността да знае не само какво може да направи за теб, а и кога трябва да каже: „Това вече не е работа за мен.“
И най-вече – да не си тръгнеш с 30 листа и 30 нови страха.
А да си тръгнеш с:
„Разбрах. Имам посока. Знам коя е следващата ми стъпка.“
За мен точно там е разликата.
