Замисляла ли си се как във важни и интимни моменти от живота ти си затваряла очи?! Когато целуваш, когато прегръщаш любим човек. Когато нещо те докосва или разтърсва така, че да предизвика сълзите ти. Когато си пожелаваш нещо, преди да духнеш свещичките на тортата за рождения ти ден. Когато изключиш зрението, ти пренасочваш цялото си внимание към това, което чувстваш, към това, което си, към вътрешното си Аз. Нещо като в секса – има разлика дали си на светло или на тъмно, нали? Когато затвориш очите си, ти засилваш останалите си сетива и запояваш да чувстваш с цялото си тяло. Пускаш контрола и се отдаваш на емоцията и завладялото те чувство. Когато си с отворени очи се потапяш в света на другия. Очите са прозореца към душата. НО също така и канала към черния ни дроб, а той отговаря за това дали сме претоварени и гневни. По цял ден очите ни са заляти с цветове, сигнали, движение, реклами, посъзнателни бутони, които дори не разбираме на съзнателно ниво. Когато спрем този сигнал, всичко останало става много по-силно, започваме да говорим с тялото си и с емоциите си. Веднъж, когато претърпях крах в живота си и попитах защо ми се случва, какво трябва да науча от това, отговора беше: “За да се събуш от унеса. Само когато затвориш очи ще прогледнеш и ще видиш истината.” И го направих! Това беше 5 години след първата тренировка със завързани очи. 

Събуди се от унеса и виж това, с което се бориш!