Това се вижда в ежедневието ни. Например, докато правим дишане и насищаме с кислород, ще усетим как на определени места сякаш кръвта не иска да мине! Аз бях така. Като бях малка, бях много болнава. Постоянно бях на инжекции в краката по 3 пъти на ден. Сестрата рисуваше формички и животинки по тях, за да ме разсейва. Толкова много ме беше страх, че аз не можех да си отпусна мускулите. Само като се сетех за това и ги стягах. Докато в един момент не можех да ги отпускам. Минаха си години, спомените избледняха. Остана само един весел спомен, как с баща ми след поредната инжекция в Първа Поликлиника в Бургас излизаме от входа, той ме носи на ръце и един мъж с “Жигула” го спира. Човекът си беше заключил ключовете вътре. И помоли татко да вляза през багажника и да отворя. И естествено, Ема влезе през багажника и отвори!

През годините вечер често получавах неприятно усещане като крампи в бедрата. Будела съм се с викове. Пиех магнезий и нищо. Докато не ми обясниха, че трябва да отпусна. Че това е травма, че това е емоция. Започнах да мисля какво толкова съм преживяла. Започнах да си правя самомасажи, които боляха неописуемо много! Слагаш топка на болезненото място и натискаш към земята. Странното беше, че след масажите ме избиваше на депресия, на плач, на тъга. Плачех силно, а дори не знаех защо. Исках да изям всичкия шоколад и сладолед в магазина. След 2-3 седмици подобни емоции, мускулите ми се отпуснаха. Можех да ги мачкам и дори не усещах, че натискам.

По същия начин виждах на тренировките поведението на онзи, който обича да контролира. Хората доминанти обичат да стягат ръцете си! Всички вени изскачат и дори като кажеш “Отпусни“, те НЕ МОГАТ! Ако като дишаш и наситиш с кислород до степен да ти се вие свят и усещаш напрежение в ръцете си – да, да това е контролът. Можеш да ги мачкаш, за да ги отпуснеш. НО преди всичко трябва да дадеш свобода на другите и на себе си! Светът няма да свърши без теб. Обикновено тези хора не могат без телефон. Искат всичко да знаят кога, как, защо.

Имах клиентка, която се задушаваше, когато дишаме.

Това задушаване е страхът. Той може да бъде като стягане. Като силен натиск в слънчевия сплит. Като стягане на обръч около врата ни. Това е страх, който сме изпитали някога. Може да е в детството ни. Може да е просто нечий вик! Може да сме се стреснали! А може да е нещо, което ни е изплашило до смърт! За да го преодолеем, трябва да се съсредоточим върху него и да отпуснем. Ако е тежко и твърдо, да си го представим меко и леко, като перце. Ако ни стяга около врата, да си го представим като топла прегръдка. Ако е студено, да го направим топло.

Друг случай ми е като ми кажат: “Болят ме яйчниците”! Първият път си казах: “Как ще те болят яйчниците от дишане?” После си говорих с нея. Тя ми разказа, че няма никакво желание за секс. Че сякаш някой камък я натиска там или, че нещо се затяга около тях. Замислих се за моето първо дишане. Матката ми сякаш беше пресована на 99%. Такъв натиск не бях усещала. Казаха ми, че е отново травма. През дългия разговор и анализ стана ясно, че е от родовия стрес. Родих двете ми момичета нормално. Отидох без разкритие и ми сложиха окситоцин. След 30 минути щях да умра. Виках на воля, дерях се, изядох си едната длан до кръв. 6 часа такава болка не бях изпитвала. И в мига, когато си мислех, че ще умра и не мога повече, ми казаха: “Напъвай“. Жените до мен гледаха с изумление. Едната дойде с 9 см разкритие и то за преглед! Щяла е да роди по пътя без да разбере! Другата си решаваше кръстословица тихо и кротко без да трепне. Сякаш си пие чая на някой слънчев прозорец. И така минаха 6 жени първия път, а с второто ми раждане – 4. И ако някой ме пита, пак бих родила нормално! Говорих за това и ми олекна. Следващият път проблемът с натиска го нямаше.

Реших да го разкажа на жената. При нея е било подобно. Използвали са щипки, за да извадят бебето й. Страхът от възможността да го загубиш е ужасяващ! Толкова се беше загнездил в нея самата, че женската й чакра се беше затворила. Нямаше желание за секс. Беше напълняла точно в тази зона – корем и паласки. Твърдите сухожилия означават ограничено движение. Крампираният мускул означава трудна и бавна циркулация на кръв и лимфа. Липса на хранителни вещества. Състаряване на тъкани и органи. Тялото се свива, защото мускулът го дърпа на една страна. Свитото тяло означава отделяне на отрицателни хормони. Има ли отрицателни хормони в тялото сме в режим на трупане и складиране. Наддаваме на килограми. Бавна атрофия. Бръчки. Увиснала кожа. Целулит… дори не е нужно да продължавам.

Купи си малка топка, аз лично работя с тези. Намери къде те боли. Но не нежно с едно пръстче. Натисни с палец, сякаш искаш да пробиеш навътре. Можеш да сложиш топката и да легнеш отгоре й. Боли, нали!? Помисли си откога те боли, а ти не си обръщала внимание. Не мърдай. Стой отгоре й. Стой в най-болезнената точка! Мислиш, че не можеш повече? Можеш още поне 20 секунди! Бавно я махни. Остани на земята. Усети как се отпускаш. Усети как ти олеква. Колко свободно се чувстваш с кожата си. Усещаш ли емоцията? Не е нужно да е веднага. Може да е след час. Може да е след два. Ако ти идва за заплачеш – плачи. Плачи с цяло гърло. Освободи се от това, което те е държало. Ако искаш да викаш – ВИКАЙ! Пусни си любимата песен и крещи с цяло гърло!

Тук искрено ти препоръчвам да направиш самомасажа с топка или самомасажа с ролер.

Всяка седмица правя с децата викане на воля! Пускаме си нещо в колата, в къщи или в залата. И на припевите броим: “3,2,1 АААААААА-аааааааааа“, докато останем без дъх. Не е нужно да таиш всичко в себе си. На никой не му пука, че носиш три куфара с тъжни спомени. Спомените са минало!

Действай, ПРЕКРАСНА!

Освободи се от куфарите!

Бъди лека като перце!

Бъде себе си!

А не копие на чуждите грешки!

Ема