Помните ли сладкарничката, за която ви разказвах?
Всички онези хора, които търсеха „нещо сладичко”? Те бяха с наднормени килограми. Широк таз и бедра. Влезе едно момченце, около 3-ти клас. Беше нисичко и много закръглено. Каза: „Едно от това“ с такава тъга, че ме накара да настръхна! То още не беше изяло сладкото, а се чувстваше гузно от факта, че ще го изяде!
Помня, когато имаше торта или сладко, когато аз бях малка – всичко в мен подскачаше от радост. Нямах търпение да ми дадат чинийката с малката виличка с усмивка на лицето. „Ако не ви харесва това, което получавате, променете това, което давате.“ Карлос Кастанеда После влезе едно семейство: майка, баща и две момичета към 16-годишни. Наднормени килограми, акне от всички видове (бели малки пъпчици по челото – причинени от млечни продукти, акнетични огнища на 5–6 места по лицето, тъмна пигментация от още незаздравели пъпки – от захар и глутен). Имаха силно изразена асиметрия. Бащата беше толкова щастлив и питаше всички дали не искат по две парчета, как само по едно. Майката беше към 45-годишна. И не беше избягала от ефекта. Лицето ѝ беше като на тийнейджър в пубертета. И никоя от тях не бяше щастлива. Трите жени бяха гузни, че ще ядат сладко. Само таткото беше щастлив и се опитваше да ги накара да се усмихнат.
Как влияе ЗАХАРТА?
Преди 100 г. средната консумация е била около 1.8 кг захар за година на глава от населението на планетата. През 2015 г. в Англия е направено изследване и се вижда, че консумацията 89е качена на 68–77 кг на човек за година. В България е 36 кг. Пирогроздената киселина се натрупва в мозъка, нервната система и червените кръвни телца.Тази съставка пречи на дишането на клетките. Те се задушават. Нещо като да си сложиш найлонова торбичка на главата. Така клетката умира. И е начало на дегенеративни заболявания. Захарта също води до киселинно състояние, което извлича минерали от зъбите и костите, в опита на тялото да алкализира отново. Високата кръвна захар стимулира отделянето на инсулин, който да я свали. Обратната връзка е бавна и ние изпадаме в състояние с ниска кръвна захар. Това стимулира производството на хормона на стреса – кортизол. Кара ни да изпуснем скътания гликоген от черния дроб, за да повиши кръвната захар. И така някои хора живеят в този кръговрат – ниска – висока кръвна захар. Причинените болести са от всякакъв тип като склонност към насилие, гняв, изнервеност, депресия, рак, шизофрения, неспособност за концентрация, проблем със зъби и органи, възпаления, нежелание за общуване или хипер активност в търсене на одобрение. Изкуствените подсладители не са по-добро решение. Аспартамът е получил повече оплаквания за странични ефекти от всяка друга хранителна добавка в историята. Тези подсладители залъгват тялото ни, че идва сладко, което значи хранителни вещества и енергия. Когато достигнат червата ни, тялото открива, че не ги получава и ни кара да продължим да ядем. Някои изкуствени подсладители също могат да увредят и нервната ни система. Бялата рафинирана захар вдига кръвната ни захар. Оттам отделяме инсулин, а след него и кортизол. След 20–30 минути отново сме гладни и искаме поредната доза. Пак вдигаме захарта, пак пада.
Като бонус влизаме в режим „трупай запаси“ заради стресовите хормони.
Втори бонус – причиняваме си инфекция в цялото тяло – тъкани и органи. За да не се инфектира тялото ни капсулира вредните вещества в мастни балончета, които да обработи после. САМО ЧЕ това „после” никога не идва! Ами фрешовете, които всички обичат? Да вземем 4 ябълки. Ако са цели, ние ще изядем една-две, фибрите ще ни заситят и ще кажем „стига“. Ако ги направим на сок обаче, фибрите ги няма. Остават витамини и фруктоза. От сока можем да изпием много повече от 2 ябълки. Една ябълка има около 4 ч.л. захар. И ето 16 ч.л. захар в една чаша. Не е нужно да ядеш боклуци, за да се претъпчеш със захар. И да си причиниш вътрешно затлъстяване. Витаминните води имат приблизително 5 ч.л. захар, зеленият чай – 8,5 ч.л. Всички напитки имат между 5 и 15 ч.л. на 600 мл. С този режим от 40 ч.л. на ден за 12 дни ще качим около 4 кг. И тук проблемът не е, че сме качили килограми. А всичко това е вътрешна мазнина, разположена между нашите органи. Тя притиска и пречи на тяхната работа.
Сещаш ли се за някого с корем, особено под пъпа? Е, това е вътрешна мазнина и фекалии. От този тип натрупвания следват много метаболитни заболявания, сърдечни заболявания, диабет тип 2 и много други. Когато ядем много захар и други въглехидрати, ние приемаме много глюкоза и фруктоза. Тялото започва да отделя инсулин. Той прихваща глюкозата и ние не я изгаряме като енергия. Каква е уловката? Докато имаме инсулин, ние складираме мазнина. И така отделяме инсулин, за да преработим фруктозата. В този момент не можем да използваме мазнината, направена от фруктозата, а я складираме.
Така няма как да имаме високо ниво на фруктоза в кръвта и едновременно с това да обработваме глюкозата.
С любов,
Емилия!
